Чувствам се толкова изолиран и самотен – сякаш никой не разбира какво се случва с мен.
Много болни от псориазис се чувстват изолирани и самотни със заболяването си. Статистиката обаче говори друго – поне един на всеки петдесет души има псориазис – помислете си колко много хора от публиката на един средностатистически футболен мач страдат от същото! Изолацията често пъти се появява, защото хората се чувстват неспособни да говорят с другите за своя псориазис, особено след като той е бил диагностициран за пръв път. Най-ефективният начин да избегнете тези чувства на изолация е да потърсите помощ от хората около вас. Макар да се чувствате неудобно да разговаряте за псориазиса си, другите няма да могат да ви помогнат или да ви подкрепят, ако вие сами не започнете да говорите и не им позволите да разберат как се чувствате. Групите за взаимопомощ са подходящи, тъй като хората там разбират какво преживявате, защото е напълно вероятно и те самите да са имали подобни изживявания.
Моят псориазис проваля живота ми. Всичко, което се опитам да направя, сякаш е повлияно от състоянието на кожата ми и нищо не мога да предвидя. Как да променя това?
Вашата история ни е ужасно позната. Псориазисът може да управлява живота ви. За да се освободите и да промените начина, по който той ви влияе, може би ще ви е необходима помощта на психолог и вашият личен лекар или консултант трябва да ви насочи към такъв. Хората често пъти се справят с псориазиса, като избягват ситуации, които могат да ги притеснят – например коментарите на други хора. Такива примери са: отказване на покани да останете със семейството или приятелите си от страх да не оставите люспи по пода или да не излагате кожата си на слънце, макар че това вероятно би помогнало.
Психолозите не могат да променят факта, че имате псориазис, но те могат да ви помогнат да промените начина, по който го възприемате. Освен това те ще ви научат и на техники за релаксация, на междуличностни и социални умения за общуване. В края на терапията би трябвало да се почувствате по-уверени в себе си – като човек, усвоил в някаква степен контрол върху псориазиса си, така че заболяването вече да не доминира над живота ви.
Много хора казват, че стресът причинява псориазис. Винаги се чувствам така, сякаш ми намекват, че не се справям добре в стресови ситуации, когато всъщност мисля, че съм доста спокоен и сдържан човек. Какво мислите по този въпрос?
Почти няма съмнение, че стресът е един от потенциалните активиращи фактори за псориазиса. Онова, което вие имате предвид обаче, се споделя и от много други болни от псориазис – ядосвате се на хора, които твърдят, че стресът причинява псориазис, и намекват, че даден човек е неспособен да се справя със стреса в живота си, защото в противен случай не би развил подобно заболяване. Макар изследванията да доказват, че стресът оказва влияние върху развитието на псориазиса, това не означава автоматично, че
Вие не можете да се справяте с него. Всички изпадаме в трудни ситуации и макар че изживяването на дадена стресова ситуация се повлиява от нашето психично състояние, става дума още и за психична реакция, която се появява автоматично в телата ни и която можем много малко да контролираме. Както при повечето неща, свързани с псориазиса, така и това е строго индивидуално – някои хора са абсолютно сигурни, че преживяването на стресови ситуации влошава псориазиса им, а други не виждат толкова директна връзка между двете неща. Смесването на всичко и правенето на генерални изводи никога не е особено точно и полезно, обясняват експертите д-р Тим Мичъл и Ребека Пензър в книгата „Всичко за псориазиса“.
Защо псориазисът винаги ни кара да се притесняваме?