Терминът вторично се отнася за лечение, което не би се приложило в първите опити за лечение на даден пациент, освен ако псориазисът не е изключително силен още от самото начало.
Това обикновено е така, защото вторичното лечение включва посещение в болница, било като пациент, който редовно се отбива за прегледи и лечение, било като пациент на легло в болничното заведение, което отнема повече от личното време на човека и може да има много повече странични ефекти. Има няколко много ефективни видове лечение, които трябва да се пазят „в резерв“, в случай че заболяването стане по-разпространено или агресивно. Те могат да се прилагат само в ограничено количество заради потенциалните странични ефекти. Ето защо, ако бъдат прилагани за псориазис в леки форми, вторичните видове лечение вече няма да могат да бъдат използвани, когато пациентът наистина има нужда от тях. Лечението с ултравиолетови лъчи е най-добрият пример за това, защото дозата трябва да е в определени граници, за да се минимизира рискът от рак на кожата.
Макар че много вторични видове лечение имат странични ефекти, които са толкова сериозни, че може да се наложи прекратяването на терапията, всички те се приемат много добре от повечето пациенти. Страничните ефекти могат да бъдат минимизирани чрез внимателно наблюдение посредством кръвни и други тестове, така че лечението да се спре навреме, преди да бъдат нанесени трайни увреждания на пациента. Следователно е много по-безопасно да се приема добре изучено силно лекарство, при което рисковете са известни и обосновани, отколкото да се прилагат терапии с билки,при които рисковете може да бъдат също толкова големи, но те не са регистрирани и изучени.
Повече информация четете в книгата на експертите д-р Тим Мичъл и Ребека Пензър – „Всичко за псориазиса“.
Кои са най-добрите препарати за лечение на псориазис по кожата на скалпа?